Данък върху доходите

Една ставка за всеки доход

Данъкът върху доходите на физическите лица в България е плосък — една-единствена ставка от 10%, която важи еднакво за всяка заплата, независимо колко е висока. Правната ѝ основа е Законът за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ): чл. 48, ал. 1 определя годишния данък, а чл. 42, ал. 4 — месечния авансов данък, който работодателят удържа при изплащане на заплатата. Ставката е непроменена за 2026 г.

За разлика от прогресивните системи в много държави от ЕС, тук няма данъчни граници и няма по-висок процент за по-високите доходи. Който и да сте — на минимална заплата или доста над средната — облагате дохода си от труд по същата ставка от 10%. Точно затова изчислението на нетната заплата в България е сред най-простите: цялата сложност е в осигуровките, не в данъка.

Върху какво се начислява данъкът: данъчната основа

Ставката не се прилага върху брутната заплата, а върху данъчната основа. Тя се получава, като от брутото се извадят задължителните осигуровки за сметка на служителя (общо 13,78% — вижте осигуровки). С други думи, данъкът се начислява върху дохода, който остава след личните осигурителни вноски — механизмът на чл. 42, ал. 2 от ЗДДФЛ.

Тъй като осигуровките се начисляват само до максималния осигурителен доход (2 111,64 €), при много високи заплати приспаднатите осигуровки спират да растат — а оттам данъчната основа расте по-бързо от осигуровките. Това е единственият праг, който изобщо влияе на данъка; самата ставка остава 10% през целия диапазон.

Няма необлагаем минимум

България няма необлагаем минимум — няма първоначална сума, която да е освободена от данък, преди облагането да започне. Данъкът от 10% се начислява върху цялата данъчна основа, от първото евро. Това е важна разлика спрямо държави с личен данъчен кредит или базова облекчена сума: тук такъв праг просто не съществува, така че никаква част от заплатата не е предварително освободена.

Месечен аванс и годишно изравняване

През годината работодателят удържа данъка авансово всеки месец (чл. 42) и го внася от ваше име — затова сумата, която получавате, вече е нетна. В края на годината доходът се изравнява: работодателят прави годишно преизчисление (чл. 49) до 31 януари на следващата година, а когато е приложимо, се подава и годишна данъчна декларация (чл. 50) до 30 април.

Именно на този годишен етап се ползва данъчното облекчение за деца (чл. 22в). То не се включва в месечния авансов данък (чл. 42, ал. 3 не го изброява), затова калкулаторът не го отразява в месечната нето заплата, а го показва отделно като годишна сума. Ако имате деца, месечното ви нето не се променя — облекчението се връща веднъж годишно.

Как се вписва в изчислението

Накратко, редът е следният: от брутната заплата се приспадат осигуровките на служителя, върху остатъка (данъчната основа) се начислява плоският данък от 10%, а това, което остава, е нетната заплата на ръка. Разходът за работодателя (осигуровките за негова сметка, общо 18,92%) стои отгоре — над брутото — и никога не намалява вашето нето.

Показаните ставки са взети от поименно посочени първични източници. Ако наскоро е променено правило, то може още да не е отразено тук, и нито едно от тях не е минало през нашето окончателно одобрение — резултатът е ориентировъчен и не бива да се използва за реални, счетоводни или данъчни решения; за официална сума проверете цитирания източник или НАП.

Съдържанието на тази страница се допълва постепенно.